Активното наблюдение е форма на лечение на локализиран рак на бъбреците, при което лекарят активно проследява тумора. Препоръчва се, ако оперативната намеса не е най-добрият вариант в конкретния случай и туморът в бъбрека е по-малък от 4 см.
Сред причините, поради които лекарят ви може да каже, че не може да се подложите на операция, са възрастта ви и здравословното ви състояние, поради което операцията може да бъде опасна за вас. За да се определи дали активното наблюдение е възможно, лекарят ви може да направи бъбречна туморна биопсия. Туморната тъкан, взета при биопсия, се анализира, за да се прецени дали не е агресивна. Ако туморът е агресивен и няма как да се премине към активно наблюдение е препоръчително допълнително лечение.
Ако сте подходящ кандидат за активно наблюдение, лекарят трябва да ви определи стриктен график за прегледи. При всяко посещение урологът задава въпроси за видими промени в здравословното ви състояние, извършва физически преглед и представя резултатите от кръвните изследвания. Преди всеки преглед се прави КТ или ултразвук на корема, за да се наблюдава развитието на тумора. Може да се направи и рентгенова снимка на гърдите, за да се проверят белите дробове.
В повечето случаи се налага последващо посещение на всеки три месеца през първата година след диагнозата. През следващите 2 години прегледите се правят на шест месеца, а след това – веднъж годишно.
Като цяло малките бъбречни тумори растат бавно и ракът рядко се разпространява към други органи. Ако изследванията по-късно покажат, че туморът се разраства бързо или ако развиете симптоми, които да показват, че заболяването напредва, урологът незабавно ще планира последващо лечение.
Сред възможностите за допълнително лечение са отстраняване на тумора или на целия бъбрек или аблация на тумора чрез криотерапия или радиочестотна аблация (RFA). Сред факторите, които влияят при определянето на най-добрия вариант на лечение, са:
- възрастта
- евентуални други здравословни проблеми
- мястото на тумора
- подвидът на тумора
Ако се прибегне до операция, винаги когато е възможно, трябва да се избира частична нефректомия. При операцията се премахва туморът, но хирургът запазва възможно най-много от здравата тъкан на бъбрека.
