Това са някои лекарства, които забавят развитието на тумора и дори могат да го свият. Те предотвратяват образуването на нови кръвоносни съдове, които подхранват рака и му позволяват да расте. Образуването на нови съдове се нарича неоангиогенеза, а медицинският термин за тези лекарства е антиангиогенна терапия. Антиангиогенната терапия често се нарича целенасочена терапия, тъй като засяга основно раковите клетки.
Има различни видове, като всеки от тях е насочен към конкретни фактори, които влияят на развитието на тумора. Повечето видове антиангиогенни терапии са с лекарства, които могат да се приемат в домашни условия. Само няколко се приемат интравенозно, поради което се налага да се ходи в болницата. При лечение на бъбречен рак най-често използваните антиангиогенни лекарства са:
- сунитиниб
- пазопаниб
- акситиниб
- сорафениб
- тивозаниб
- бевацизумаб (в комбинация с имунотерапия)
Антиангиогенните лекарства са насочени към конкретен ензим, наречен mTOR и са известни като mTOR инхибитори. Ензимът mTOR е важен за развитието и оцеляването на клетките. Следните целенасочени лекарства целят да свият тумора като атакуват ензима:
- темсиролимус
- еверолимус
На базата на личната ви прогноза и характеристиките на тумора, лекарят ви ще ви предпише най-подходящото антиангиогенно лекарство. Ако това конкретно лекарство не е ефикасно или не успокоява симптомите, можете да обсъдите с лекаря си дали да пробвате друго.
Тъй като тези лекарства влияят на образуването на нови кръвоносни съдове в цялото тяло, те причиняват много странични ефекти.
Чувството за отпадналост е често срещан страничен ефект. Това означава, че се чувствате по-изморени от обикновено, нямате сили и сънят не помага. Може да изпитвате болка в ставите, мускулите и гърдите. Чувството за отпадналост може да бъде страничен ефект от лекарствата, но може да се дължи и на тумора или метастазите.
Нормално е да ви се гади по време на лечението. Може да се появи диария или запек. Ако имате някои от тези симптоми, информирайте лекарския екип, който се грижи за вас. Лекарят ви може да ви предпише лекарство, за да контролирате тези симптоми.
По време на лечението може да страдате от високо кръвно налягане. Кръвното налягане трябва да се премери преди началото на лечението и през първите седмици. Ако е необходимо, лекарят ви може да ви предпише медикаменти за високо кръвно налягане, за да го контролирате. Антиангиогенната терапия може да причини и еректилна дисфункция.
Тези лекарства могат да засегнат и щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза произвежда хормони и контролира начина, по който организмът ви изразходва енергията. Ако спадне количеството хормони, които произвежда щитовидната жлеза, може да се почувствате изморени, да ви стане студено или да напълнеете. Ако щитовидната жлеза е свръх активна, ще ви става топло и ще се потите, ще бъдете неуморни, ще ви бъде трудно да се концентрирате и да спите или ще отслабвате.
Сунитиниб, пазопаниб, акситиниб, сорафениб, тивозаниб и бевацизумаб са лекарства, които забавят заздравяването на рани, затова не може да започне лечението, преди раните от операцията да са заздравели напълно.
Докато приемате тези медикаменти, може да усетите недостиг на въздух, болки в гърдите, подути глезени и стъпала. Те могат да доведат и до съсиреци в кръвта, което увеличава риска от инфаркт и инсулт.
Кожата ви може да стане суха, да се зачерви или да получите обрив. В някои случаи кожата става жълта, което преминава след края на лечението. Може да почувствате изтръпване в пръстите на ръцете и краката. Косата ви може да побелее в хода на лечението. Между два курса на лечение част от цвета може да се възстанови. Може да се появи и синдромът ръка-крак, който води до образуването на мазоли и зачервяване на дланите и стъпалата. Ако има такива симптоми, лекарят ви може да препоръча да промените или прекъснете лечението.
Темсиролимусът и еверолимусът могат да предизвикат други специфични странични ефекти, основно свързани с кръвта и белите дробове.
Терапията може да доведе до временно намаляване на броя на червените или белите кръвни телца или тромбоцитите. Намаляване нивото на белите кръвни телца може да повиши риска от инфекции. По-ниски нива на червени кръвни телца може да предизвика чувство на умора и липса на въздух. Необходимо е кръвопреливане, ако нивата са прекалено ниски. Пониженото ниво на тромбоцити може да доведе до кръв от носа, кървящи венци при миене на зъбите или до малки червени петънца или синини по ръцете и краката, наречени петехия.
Трябва да се обърнете към лекарския екип, който се грижи за вас, ако при вас се появят някои от тези странични ефекти. Лекарят ви редовно ще проверява кръвните ви показатели.
Инхибиторите на mTOR може да повлияят на нивата на кръвна захар и нивото на холестерола може да се повиши. Редовно трябва да се проверяват кръвните показатели.
Друг възможен симптом е възпаление в устната кухина. Вода за уста може да успокои симптомите, но избягвайте продукти с алкохол, пероксид, йодин или мащерка, защото те може да засилят възпалението. Помолете лекарският екип, който се грижи за вас, да ви препоръча марки, които можете да използвате.
Белите дробове могат да бъдат засегнати от тези медикаментозни терапии. Информирайте лекарския екип, ако започнете да кашляте в хода на лечението.
Повече за това как да се справите със страничните ефекти можете да прочетете в раздела Помощ при метастатично заболяване.
